Политическата обстановка в България
Турбулентната „сряда“ беше денят, в който ГЕРБ, ДПС, Възраждане и ИТН с мнозинството си отхвърлиха проекта на БСП за нов парламент по време на 47-то НС. Едва ли някой е очаквал, че БСП ще успеят да излъчат ново правителство, след като в петък (22.07.22 г.) Слави Т. заби последния пирон в ковчега на 47-то НС и обяви, че прекратява преговорите за съставяне на ново правителство.
В така създалата се обстановка, политическата криза, в която се намира България през последната година и половина, отново се задълбочава. Отиваме на поредни избори, на които едва ли ще бъде излъчен категоричен победител. През последните месеци се нагледахме на различни скандали, корупционни схеми, абдикация на държавни учреждения, липса на държавата в цели сектори.
Доверието в парламента и партиите спадаше постоянно през първата половина на годината. Въпреки че България беше връхлетяна от различни кризи, 47-то НС не успя да се справи с голяма част от поставените си цели – промяна на съдебната власт и осъществяване на реформи с дългосрочна визия, липса на държавническо мислене, което да покаже на обществото, че в България наистина има хора, готови да работят за благото на Родината.
За да бъда обективен, едва ли има държавник, който би успял да промени една прогнила система за по-малко от 7 месеца, но това не означава, че не може да се стигне до заключението, че един от основните приоритети на правителството в оставка беше ограничаване на правомощията на главния прокурор. Успехите, които постигнаха по отношение на специализираните съдилища и прокуратура остават като пирова победа на фона на цялата картина.
Облечено в партийни догми, обществото вижда как различни партийни лидери и депутати осъществяват своите лични интереси за сметка на всички останали. Обществото видя как Слави Трифонов се държеше като ощипана мома и как постоянно се обявяваше за борец срещу статуквото. Многократно беше казвано, че целта му е промяна на наложения корупционен модел на управление. В следващия момент виждахме как действията на партията му се разминават с изговореното от него. Смятам, че лицето на задкулисието в българската политика придоби реален образ. Историята ще определи къде да бъде поставено името му.
Друг подобен пример може да бъде посочен лидерът на ГЕРБ – не спирайки своя ход, той продължава да трови медийното пространство с неговите завидни постижения – ако се опитам да ги изброя, не мисля, че ще ми стигнат няколко страници писане.
Не би било редно и да подминем лидерите на ПП и Де България за тяхната си привързаност към евроатлантическия съюз, което само по себе си не е грешно. Проблемът е, когато обществото припознава в тях различни управленци от наложения модел през годините. Опитите за засвидетелстване на лоялност към западните ни партньори не би било редно да минават през призмата на националните интереси. Всеки управленец е поел дълга да спазва националния интерес на Родината.
Би било неуместно да не обърна внимание на болните амбиции на госпожа Социалист, която доведе партията си до просешка тояга. Партия, която през идните месеци играеше лицемерната си игра – когато й изнася гласуваше заедно с опозицията, когато беше примерен ученик – подкрепяше правителството. В крайна сметка волята на депутата и избора му гласуване се определя от неговите ценности, но когато интересът беше всеобщ или съществува заплаха за тях – те определено предпочитаха да заем страната на статуквото.
Споменавайки болните амбиции на един или друг партиен лидер, Коста Копейкин е отличният пример за постоянство и гонене на определена цел. Водейки се от борбата за „Отечеството“, преминал през всички квази-националистически партии, в момента той е лицето на последните. Многократно беше хванат в лъжа, но това не попречи на ганя да го харесва все повече и повече. Троянският кон в българската политика може да бъде оприличен на Костя. Олицетворението на професионализма в българското политическо пространство не напразно отива при партията, която през последните 30 години под една или друга форма участва във властта – ДПС. Партия, доказала се през годините, като най-постоянна в преследване и постигане на целите си, а по-късно и кукловод на статуквото.
Въпреки, че се намираме в перфектната буря – в момента светът се намира в енергийна криза, постоянно покачваща се инфлация, задаваща се икономическа рецесия (все повече икономисти и политици започват да говорят за рецесия) и война на стария континент – не попречиха на българските политици да хвърлят страната ни и в поредната криза. Криза, от която изхода би бил единствено когато има стабилно мнозинство излъчено от разделеното и объркано българско общество.
Може би българинът все още не е извървял своя осъзнат път и не е повярвал във възможностите си, за да набере плодовете на демокрацията – спазваща законите, работеща държава с добри социални и граждански услуги, стабилност и просперитет. На евреите са им били нужни 40 години да обикалят в пустинята, докато се превъртят поколенията живеели в робство. В България все още сме на прага на 30-та година от промяната на „онзи“ строй, където обществото беше научено, че държавата ще се грижи за всичко и където „равенството“ не беше мечтан блян.
