Ще ти кажа нещо и то е, че на тях не им пука за теб, за мен, за човека срещу теб, семейството, хората, народа, държавата. Те не са онези българи, които някога гледаха и работеха за Родината. Те не са онези българи, които са се трудели, полагали усилия, образовали, за да може да бъдат държавници и визионери. Те не са онези ДЪРЖАВНИЦИ, които за по-малко от 30 години след Освобождението през 1878г. превръщат Княжество България в политическа, икономическа и военна сила на Балканския полуостров. Те не са и онези ДЪРЖАВНИЦИ, които след ДВЕ национални катастрофи изправиха РОДИНАТА на крака. Те не са онези ХОРА, които да са усетили тъгата на НАРОДА. Те не са онези, които да чуят народа.
Не съжалявам, че ти ги казвам тези неща, но истината е такава, каквато е.
Ще ти кажа нещо и то е, че на тях им пука за всички онези, които са „на клона“. На тях им пука как да разпределят поредната порция обществени пари. На тях им пука как да се облекат отново във власт. Тях ги интересува как за пореден път да вземат обществени пари от държавния бюджет. На тях им е интересно как да задоволят поредното си желание, поредното милионче в джоба. Тях ги интересува единствено да бъдат по-добре, по-богати, по-алчни, по-лицемерни, по-властни. Тях ги интересува как да прокарат поредната схема, поредния асфалт, който да се превърне в поредния път-убиец.
Те не са част от обществото, те са забравили, че държавата всъщност е народът. Те смятат, че държавата им принадлежи по право, но чие право? Всъщност държавата сме ние – аз и ти, съседът и съседката, човекът на улицата, лелката в магазина, чистачът в банката, леличката, ‘дето бачка в държавната администрация и всеки ден я мачка някой парашутист, пожарникарят, ‘дето е на първа линия при бедствие, полицаят, който е мачкан от обществото и властта. Всъщност това сме ние – държавата, а те са самозабравилите се, смятащи, че държавата им принадлежи.
Някой ще рече – поредният драскач, търсещ петминутна слава.
Уви, не търся моята слава, целта ми е да те накарам да помислиш върху написаното и да осъзнаеш – те не са държавниците, те дори не са истински политици. Те не мислят доброто на мен, теб, нас, те не мислят за идните поколения, те не мислят за бъдещето.
