Избори без алтернатива – vol 7
Това ще бъдат седмите поредни избори, на които няма да бъде излъчен някакъв категоричен победител. Партиите на статуквото „ГЕРБ“, „ДПС“ и „БСП“ показват сериозни ерозиращи процеси. От изброените само ГЕРБ стои стабилно, съдейки по останалите 2.
Мобилизацията на твърдия електорат на ГЕРБ е в рамките на около 600 хил. души, но този вот няма да бъде достатъчен, за да управляват. Въпреки очакваната РЕКОРДНО ниска избирателна активност, последните години показват, че ГЕРБ имат нужда от партньор. Едно, че няма да има нужната бройка депутати, второ, няма да имат смелостта да поемат изцяло отговорността и трето – те винаги управляват с „патерици“. Друг е въпросът кой от споменатите би приел тази мечешка прегръдка.
БСП се намира в клинична смърт след дългогодишното управление на бившата лидерка Корнелия Нинова. След „падането“ от престола на последната наблюдавам още по-сериозно пропадане на столетницата. Наскоро дори се завъртяха тези, че ДПС – Ново начало влиза в близък сговор с БСП (дали това е така, ще си проличи след идните избори).
ДПС фактически е на колене, след като „Феномена“ изигра ключова роля по превземането на партията. Пеевски успя да спечели немалко съдебни битки с Доган и най-ключовото според мен – трибуквието ДПС. Как ще завърши този дуел, предстои да разберем. Обществото е поело дъх и наблюдава с интерес „циракджийските изпълнения“, неосъзнаващо, че процесите там имат огромно значение за живота на всички ни в идните месеци, дори години.
От другата страна, зад тези три формации стоят партии като ПП/ДБ, Възраждане, Има Такъв Народ и Величие.
ПП/ДБ продължава да се стопява и не се знае в близките 2-3 години дали ще съществува. Не само заради управлението с ГЕРБ, но и заради разочарованието на гласоподавателите си. След като играха в синхрон с ГЕРБ, а понякога и с Пеевски и си причиниха сериозни имиджови щети, то в момента ПП/ДБ е разкъсвана и от вътрешни боричкания. Това се потвърждава с липсата на определени фигури в челните места в листите, а дори и отсъствието на такива.
„Възраждане“ в моите очи е проруска популистка партия, прокарващи чужди интереси под една или друга форма. „Спорният закон“ за децата в училище не бих могъл да го квалифицирам като толкова спорен, но начина и времето, когато беше прокаран, е видимо популистки. Действията, които предприеха с размахването на различни списъци, е далеч от разбиранията ми за адекватност. Да посягаш на учителите и да призоваваш народът за разправия с тях е морално неиздържано. Това показва низостите, до които може да падне един лидер. Другият спорен закон – за агентите, след проучването което направих, смятам, че има резон, най-малкото защото такива закони има не само в Русия, но и в Щатите и Англия, както и в други демокрации. Друг е въпросът защо някои „надуха“ толкова сериозно тръбите и виковете. Като цяло „Възраждане“ ще обере националистическия вот, но след всичките лъжи и пишман действия едва ли биха могли да излъчат нещо по-различно. Друга тема е, че това рускопоклонничество показва липсата на знания за историческите отношения между Русия и България. Все още съм на мнение и че те са под шапката на някоя от партиите на статуквото.
Ролята на ИТН е прозорлива – прегръдката на Пеевски от последния парламентарен ден е красноречива. Още когато преди 2 години имаха възможността да създадат правителство и бяха голямата изненада в изборите, те се провалиха. Ролята им е определено една – да бъдат циркаджиите в този шарлатански политически елит и патерица при гласуването на важни закони, свързани със съдебната власт и не само.
Величие беше размазана малко след като се оказа във властта. Гласуваното доверие на такива хора показва безизходицата, в която се намира българският гласоподавател. Не бих желал да отделям повече внимание на едни хора, доказани със схемите и действията си по изграждането на работеща пирамида.
Изборите не биха могли и няма да могат да излъчат нещо по-различно от последните 6. В рамките на 3 години българският политически елит се намира във фактическа кома. Не могат, а явно вече и не искат да направят работещ парламент, който да изпълнява функциите, записани в Конституцията. Негативите от „заигравката“ на политическия елит показва, че политическият живот в България има нужда от Ренесанс или цялостно Възраждане. Това нещо би се случило единствено и само ако партиите на статуквото изчистят цялата паплач от тях. Но това, което пиша, е една химера, най-малкото защото хората там са се овълчили или нямат тази възможност, защото са едни пионки на своите лидери.
Прозорливостта на българския елит липсва, заровил глави в махленски разправии, чакащи да се докопат до обществения ресурс. Обстановката на Балканите, в Европа и Близкия изток изисква изключително държавническо мислене и визионерство. За жалост нацията ни в момента е лишена от такъв тип политици. Всеки говори, че мисли за народа, но действа в ущърб на народа. Дори и написаното да не отговарят на разбиранията ти, то нека да обърнем внимание какво се случва вътре в нашия двор.
Не бих могъл, а и не искам да вярвам, че в нашето общество няма онези глави, които да бъдат нужните лидери. Вярвам и съм сигурен, че ги има, просто сме лишени от естествен лидер, който да постави и обедини хората около себе си. За добруването на всички ни ценностите, които трябва да има, не се срещат в гореспоменатите.
В заключение бих добавил, че в идните месеци, дори година-две бъдещето на България и българското общество не вещае нищо добро.