Тук едва ли ще откриеш четиво, с което би обогатил своите знания, не би намерил и писания свързани с доброто настроение или нещо което вече не знаеш! Напротив тук ще откриеш неща, които ти ясно осъзнаваш, възприемаш, но в същия момент и отричаш.

В повечето моменти ще бъдем критични, ще изразяваме мнение, което може да не се препокрива с твоето, но успеем ли да предизвикаме различни мисли, то тогава целта ни е с една идея по-близо достигната.

Ще ти зададем един въпрос – какво е за теб Отечество и Родина ?

(Помисли преди да продължиш).

С удоволствие бихме дали своя отговор на въпроса, за да придобиеш представа какво те очаква в следващите редове. Позволяваме си да използвам един цитат на покойния вече полковник Петко Йотов:

„Струва ми се, че то, Отечеството, няма множествено число, макар че дълги години се готвехме да браним нашето Отечество. Отечеството е нещо много лично, съкровено, свято. Моето Отечество е там, на един баир в Тетевенския балкан. Там, където съм се родил и израсъл. Моето Отечество е къщата ни, дворът, големия орех, на който ми връзваха люлка, кладенчето в букака със студена вода, майка ми, баща ми и по-късно – жена ми и двете ми деца.”

За нас „Отечеството“ е всичко, което ни заобикаля. На тези географски ширини имаме всичко – величествени и красиви планини, плодородните низини, равнини и синьото море.

„Надеждата умира последна“, но чия надежда – нашата, твоята, обществената?