You are currently viewing „Какво ми е дала държавата?“
Photocredit: Freepik.com

„Какво ми е дала държавата?“

Време за четене: 3 минути

Наскоро имах разговор с мой близък приятел, с когото обичаме да дебатираме различни политически и обществени теми. Дълги години той живееше на далечния дъждовен остров, докато аз имах възможността да бъда там в рамките на няколко месеца.

По време на последният ни разговор, с него засегнахме въпрос, който не малко пъти е чувал всеки един от нас. Той е „Какво ми е дала държавата, ча аз да се погрижа за нея?“. Един въпрос, който на пръв поглед изглежда резонен, с оглед на случващото се. Но и въпрос, който най-често бива задаван от вечно мрънкащия Ганьо. Моят отговор винаги е бил един и същ, но никога не съм си позволявал да се задълбоча в него повече от нужното. Отговорът, който давам е следният – „За да се погрижи държавата за нас, първо ние трябва да се погрижим за нея. Не заради друго, а защото нищо не идва даром. Държавата е нашият общ дом, към който трябва да се отнасяме така, както и към своите къщи. Всеки от нас предпочита да живее в спретнат и подреден дом, полагайки нужните грижи за това. Нужно е да се посочи и това, че в главите на много от нашите родители, баби и дядовци, в продължение на дълги години е вменявано, че Държавата трябва и ще се грижи за тях във всеки един момент от животите им.“ Преди да започнем да търсим от държавата, би било редно да се замислим, че ние също трябва да се погрижим за нея.

Някой може да не се съгласи с това и да каже: „Какво да ѝ дам? При положение, че заплатите са ниски, пътищата са разбити, корупцията е голяма, здравеопазването липсва, образованието е слабо…“. Предполагам, повечето от нас биха се съгласили, че набора от негативни примери, които спокойно могат да бъдат употребени в защита на такъв аргумент, е изключително богат.

Но нека да се върна на разговора от преди няколко дни. По някаква причина, казаното от него ме накара да се замисля върху думите му. Не заради друго, но най-вече заради това, че в даден момент от нашия разговор се оказа, че и двамата сме се сблъсквали по един или друг начин с „Какво ми е дала държавата?“. Реших да го провокирам с този въпрос, като побързах да добавя и моят стандартен отговор, за който споделих по-рано. Неговият отговор се оказа значително по-различен от моя, но определено ми хареса. Той гласеше: “Когато някой ми зададе въпроса „Какво е направила държавата за мен?“, в повечето случай приключвам разговора.“ Бях изненадан от тази крайност, но последващата аргументация разсея елемента на изненадата, разкривайки смисъла зад това му действие. „Как да продължиш да спориш с някого, когато той не си е направил труда да оцени това, което имаме?“ – попита той и продължи: „Смятаме, че всичко ни е даром. Държавата осигурила ли е безплатно образование? Да, може да не е на висотите, на които ни се иска, но го има. Осигурила ли е детски градини? Да, може да има недостиг в София, но София не е България. Осигурила ли е сравнително лесен достъп до здравеопазване? Да, може да не е най-доброто, но го има. Осигурила ли е сравнително спокоен живот за отглеждане на деца? Да, когато човек работи, не бих казал, че е най-трудното нещо. И още стотици примери за осигуреното ни от държавата, което всеки ден подминаваме и не забелязваме, защото го имаме за даденост.“

Някой ще каже: „Да, ние ги имаме тези условия. Но нали заради това плащаме данъци? За да може да имаме добра среда за развитие.“ Да, така е! Но плащането на данъка не означава, че това ни освобождава от отговорност към грижата за това, което е наше.

Какво всъщност искам да кажа?

Поемането на лична отговорност и осъзнаването на това, че ако очакваш държавата да се погрижи за теб, то е редно и ти да се погрижиш за нея, би променило много неща. И в заключение на всичко казано, бих си позволил да добавя следното: Докато сме обременени от „Преклонената главица сабя не я сече“, не бихме могли да преобърнем каквото и да било. Ние българите, използваме тази поговорка често, като много от ежедневните ни решения са подсъзнателно или съзнателно подтикнати от въздействията на нейното значение. Доказателство е по-късно появилата се и придобила популярност „посестрима“ на преклонената глава – снишената. В контраст, скандинавските народи имат съвсем друга, звучаща така: „Високо вдигната глава – меч не я достига“. Позовавайки се на народната мъдрост – едно е сигурно. А именно това, че и в двата случая, главата е недосегаема за острието. От нас се иска да изберем на къде ще гледаме. Изборът между главата, която гледа към земята и тази другата, която гледа напред в ширината и високо към небето, винаги ще бъде само наш. И е важно да го направим!