няма алтернатива
От началото на протестната вълна, обхванала вече страната ни в продължение на над 40 дни от всякъде се чува –алтернатива няма.
Когато един народ не вижда алтернатива, а 30 години избира „по-малкото“ зло, то какво очаква да се промени? Въпроси могат да бъдат задавани постоянно, на които въпроси може да отговори всеки. За да бъда по-конкретен във виждането си за алтернатива в тази публикация, ще изложа разбирането си, а ти, който четеш, ще прецениш дали съм прав или отново ще кажеш – алтернатива няма!
Погледнато от политическите формации, то алтернатива няма – имаме две основни партии, които през последните 30 години винаги са участвали в управлението на държавата под една или друга форма. През годините се появяваха нови политически формации, някои устояха във времето, други изчезнаха безследно. През последните 10 години имаме трета основна партия, която участва в политическия живот на държавата ни. Гледайки нещата под ъгъл и по този начин формулирано, то алтернатива няма. Нима българинът е толкова наивен да вярва, че хората управлявали ни през последните 30 години ще променят нещата? Простете за дързостта ми, но 30 години е почти едно библейско поколение. За 30 години резултатите са налице.
Към момента нито една политическа формация или изявена личност не би могла да преведе страната ни през предстоящите месеци на сътресение и несигурност – най-вече политическа несигурност. Когато в началните редове стигаме до заключението, че нямаме алтернатива, то какво би се очаквало да се постигне.
Алтернатива има и това сме самите ние. Редовните контра въпроси, които получавам от колеги, познати и приятели са следните:
Кой ще им позволи да отидат във властта?
Къде е алтернативата?
Защо протестът не ги излъчва?
Мога да отговоря на част от тези въпроси, а за останалите ще бъда благодарен да ме допълните.
Къде е алтернативата?
Както вече споменах – алтернативата сме самите ние.

Какво значи това?
Въпреки че сме интелектуални донори на богатите западни държави, то в родината ни все още се срещат почтени и честни родолюбци, които биха работили за благото й! Точно тези хора са професионалистите и експертите, които трябва да застанат начело на страната. Това са хората, които в момента са в своя разцвет на силите си – млади, доказали се професионалисти. Хора с модерна визия за бъдещето. Тези, които се изучиха в престижни международни университети и се завърнаха в родината си. Тези, които не са обременени от социализма и времето на прехода. Това е част от алтернативата, другата част са онези, които работят в държавната администрация и са държавни служители. Смятам, че във всяко едно министерство и държавно учреждение в страната има достойни и доблестни хора, които са истински професионалисти и знаят как да вършат работата си. Но много от тях са принудени да не надигат главата си, защото тази глава, която е изправена, бива отсечена или компрометирана.
Нима няма доблестни и честни прокурори, които не знаят какви са системните проблеми в прокуратурата или съюза на съдиите не знаят какви са проблемите в съдебната власт? Един служител на НАП, който изпълнява съвестно и отговорно служебните си задължения, дали не е запознат с пропуските на структурата? А може би здравните работници не знаят какви са проблемите на здравеопазването? Дали социалният работник не е запознат с ефикасността си на работа и не знае какви са системните проблеми в социалната политика? Дали служителят, които обработва на ден хиляди заявления в КАТ не знае какви са пропуските на системата, за която са дадени милиарди?
И така мога да изброя за всяка една сфера на обществения, икономическия и политически живот и структура на страната. За да бъдат те алтернативата, първо трябва да бъдат излъчени. Трябва да бъдат посочени от обществото и професионалните среди, като честни и почтени професионалисти. Когато това се случи, народът трябва да застане зад тях и да бъде до последно с тях!
Каква утопия, нали?
Тук настъпва моментът на разколничеството. Българският народ в момента е раздробен, разнебитен, разединен. Това си проличава не само от беседите с колеги, приятели, познати. Това се показва и по социалните мрежи, по новинарските сайтове. Факт е, че които се е хванал за клона, трудно би го изпуснал. Факт е, че трима българи са чета с предател. И докато максимата „не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“ действа в пълна сила по нашите красиви географски ширини, то няма да се промени нищо. Не защото не можем или не искаме, а най-чисто и просто защото сме алчни, нагли, безочливи. Продължавайки с размишленията си за ценностната система, то трудно би се обединил един народ, който е изяждан от вътре. Великите империи винаги са се разпадали първо отвътре, а след това от ударите на външния агресор. Въпреки, че не сме Велика империя, то сме свободна държава! Нека да не оставаме с впечатлението, че всичко в страната ни е цветущо. Много от нас знаят, че в държавните структури работят тъй наречените „парашутисти“, които са и доносници. Смятате, че днес няма доносници? Напротив, има! Докато има това разцепление на народа и обикновеният гражданин е облъчван с всякакви негативни неща, то трудно би било да има един обединен и сплотен народ.
И тук бих си позволил да се отклоня малко от утопията, която беше споделена с теб. Примерът, който най-ясно ми изплува в съзнанието, са именно румънците. С начело на Лаура Кьовеши[1] на специализираната прокуратура, те успяха да разобличат няколко министър-председатели, министри и депутати. Докато тя работеше имаше завидни резултати. Това е пример, който със сигурност е доказателство, че алтернатива има!
Искаме ли след 20 години нашите деца да се обърнат и да ни попитат – къде бяхте вие, когато всичко това се случваше? Защо допуснахте ние да страдаме заради вашите грешки? Защо не защитихте нашето бъдеще?
Какво ще бъде оправданието – нямаше алтернатива[2] ли?
[1] https://en.wikipedia.org/wiki/Laura_Codru%C8%9Ba_K%C3%B6vesi
[2] https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0