Богатството на „държавата“
Много икономисти и експерти могат да разделят богатствата на дадена държава в следните категории: материални облаги, покупателна способност, природни ресурси, развита индустрия, технологии и др. и все пак те винаги заключват, че най-голямото богатство на дадена държава е народът. Той е моторът на държавата, а не – управляващите институции и властта. Народът, съставен от обикновенния човек, е най- важната градивна единица на едно общество и е в основата на всичко, което произтича от и за държавата.
Ние може да разглеждаме по няколко различни начина състоянието на обществото ни. Ако погледнем черногледо, ще видим, че навсякъде около нас ни заобикаля пошлост, показност, презрение, завист, омраза и простащина и може би ще бъдем прави. Но също можем да погледнем и цветно и ще видим, че въпреки духовната и моралната криза, в която се намираме, имаме добрите примери, с които трябва да сме горди. Такива като Георги Господинов, който беше отличен с награда „Пулицър“. Нургюл Салимова, която показа на всички ни, че сам войнът е войн. Българските ученици блеснали със знанията си по математика. България е на първо място по брой златни медали по лингвистика за всички времена. Както и физиците ни, които спечелиха 4 медала от международната олимпиада в Япония. Ако продължа, то списъка ще стане доста дълъг, а това са примерите само от тази година – 2023г.. Както обичам да казвам монетата има две страни и никога една.
До тук добре, ще си кажеш този ги написа едни, втори, трети, но какво иска да каже?
„Богатството“, както вече изясних, са именно хората в дадена държава, защото без тях в тази държава няма да има бизнес, няма да има кой да работи и социалната политика няма да я има. Пенсионерите няма кой да ги издържа, красивите кътчета няма да бъдат посещавани или казано накратко – хората са тези, които създават и поддържат държавата такава каквато е.
Преди време бях посъветван да наблюдавам околните и техните маниери. И тук, читателю, идва моето най-голямо разочарование, виждайки как народът е станал поклонник на нисшите ценности – да презрее, да огорчи, да обиди и накърни, да бъде лишен от съчувствие и да се въздържа да изрази подкрепа. Тоз народ, за който говоря смята, че всеки му е длъжен за нещо – било то за дупката в асфалта или за високите цени на хляба, горивата и храната. Смята, че му е длъжен и за провалената схема, чрез която е искал да изкара някой допълнителен лев. Този същия народ е ваксиниран срещу поемане на отговорност.
Хвърляйки тези обвинения към деградиралото ни общество аз не мога, а и не искам да остана безучастен с негативизма, който се е настанил над нас – като народ, като хора, като начин на мислене. Но за жалост много избират напускането на потъващия кораб, тъй като им е писнало да стоят в „мащеха България“.
Липсата на моралните радетели измежду нас е осезаема. Това са хората, които можем да посочим като примери за подражение и именно те биха били моралният компас на обещството ни. Отсъствието им ни хвърля в едно безсилие и ни кара да търсим вината вън от себе си – правителството не си е свършило работата, МВР е проспало поредния джигит. Закони, които „трябваше“ да ограничат пияните и дрогирани не дават желаните ефекти и виждаме поредните брутални житейски несгоди. И именно тук говорейки за слабостта на болното общество може силно да си проличи до колко то е обезглавено.
Някой ще запита – какво може да се направи?
Всичко, което позволява „закона“ и всичко, което да бъде по волята народна. Тя може и трябва да бъде сформирана в ясно и точно изразени изисквания, които да бъдат поставени на масата, но без да има отстъпки и без да има шикалкаване. Тази идеалистична теза звучи като небивалица, защото трима българи са чета с предател. В изминалите години сме загърбили ценности, които са ни съхрани като род. Именно поради тази причина е много по-лесно да съдиш и да хвърляш камъка следвайки другите. Много по-трудно би било да си различен и да бъдеш примера, който искаш да видиш.
Точно заради последните думи, които прочетохте, смятам, че си заслужава всеки един от нас да се обърне към себе си и да зададе въпроса – кой искам да бъда – част от тълпата или радател?
Моят отговор за ме е ясен – аз съм и ще продължа да бъда от вторите, защото силният се познава тогава, когато подава ръка на падналия, НО това не означава, че когато те ударят ще завъртиш и другата буза.
