Темата на кратко:
- Ефекта на Кантиион;
- Плюсове от приемането на еврото;
- Минуси от приемането на еврото;
- Заключение.
През последните месеци в общественото пространство се водят дискусии за или против приемането на еврото. От една страна имаме прозападно ориентирани партии, които настояват за влизане в еврозоната, а от друга страна имаме проруски партии, които са против влизане в еврозоната.
Освен в Народното събрание, дискусията се води и извън нея. Няколко пъти имах възможността да чуя мнения, които бяха предимно против приемането на еврото. Тъй като не съм икономист и нямам задълбочени икономически познания, реших да направя проучване и да достигна до максимално много информация, която да дава ясна представа за това какви са ползите и негативите от приемането на еврото и влизане в еврозоната.
Преди да продължа с плюсовете и минусите от приемането на еврото, искам да споделя нещо, което научих съвсем скоро. Става въпрос за ефекта на Кантиион[1]. Вярвам, че на всеки му се е налагало да си зададе въпроса защо шоколадът Х струва 0,50 цента в Германия, Франция, Италия или Испания, а в България 2 лв. Причината е именно ефекта на Кантиион или разпределението – център <-> периферия. Нека да го обясня по следния начин:
ЕЦБ решава да принтира и емитира нови пари в държавите-членки на еврозоната. Новите пари имат определена покупателна стойност – да кажем, че в деня на емитирането им, един шоколад в еврозоната (център) струва 0,5 цента, а в България (периферия) струва 1 лв. Периодът на завъртане на новите пари изисква технологично време, през което технологично време, имаме определена инфлация. Новите пари, които са емитирани на 01.05.2022 г. в Германия, Франция, Испания и др., имат една покупателна силна, но през периода им на пътуване до България тя намалява заради инфлацията. Същият шоколад, който е произведен в Испания в еврозоната струва 0,5 цента, но докато новите пари достигнат в България, същият шоколад струва 2 лв. Печатайки и изливайки нови пари в банковата система на еврозоната, първите, които са получили новите пари, работят с тях преди да бъде акумулирана инфлация от появата им. Този нагледен пример обяснява защо е редно България да се движи към центъра, а не да стои в периферията.
След този пример, който заема важна роля в решението, дали България да бъде част от еврозоната или не, нека да разгледаме внимателно плюсовете и минусите от еврото.
Плюсове:
- Стимулиране и растеж на търговията;
- Увеличение на инвестициите и привличане на нови инвеститори;
- Взаимна финансова подкрепа;
- Пряко участие на България чрез управителя на БНБ във финансовата политика на съюза.
Допълнителен ефект върху растежа:
- Повишена прозрачност на цените и степен на конкуренция с постоянен ефект върху ефективността на разпределението;
- Повишаване на доверието в макроикономическата политика.
Минуси:
- Твърда парична политика;
- Загуба на монетарна независимост.
Плюсове от приемането на еврото в България
Стимулиране и растеж на търговията
Чрез приемането на еврото, индустрията в България, ще може да получава по-добри цени на доставчици от други страни в еврозоната. По този начин българският производител ще има възможността да съпоставя различните цени на материалите, да избира най-добрата оферта спрямо цена/качество и да бъде по-конкурентен спрямо други европейски производители. Трудът и стоките могат да преминават по-лесно през границите до мястото, където са необходими. Отделно се елиминират разликите при валутирането на цената от евро в лев.
Увеличение на инвестициите и привличане на нови инвеститори
Подкрепата на еврото към трансграничните инвестиции в рамките на еврозоната е основен двигател на ЕС. Инвеститорите в страни, които използват чуждестранна валута, са изправени пред валутен риск, който може да доведе до неефективно разпределение на капитала. Друга важна разлика е, че отлични компании, които са извън еврозоната плащат по-високи лихви, докато компании, които не се справят отлично, но са в страни, които са приели еврото, плащат в по-ниски лихви. Само по себе си това ограничава възможностите за развитие на компании от страни извън еврозоната.
Взаимна финансова подкрепа
На практика е прието, че държавите, които са в еврозоната трябва да си помагат и да не се изоставят. Примерът, който може да бъде посочен е COVID кризата и помощта на ЕС, която оказа на Италия спрямо нейното задлъжняване – ЕЦБ последователно изкупува дълг в най-засегнатите страни, като идеята е да поддържа относителни ниски лихвени проценти. Друг пример, който може да бъде посочен – Франция и Германия подкрепиха фонд за възстановяване на стойност 500 млрд. евро.
Пряко участие на България чрез управителя на БНБ във финансовата политика на съюза
България ще има възможността да участва във финансовата политика на ЕС пряко, а не косвено както е в момента. Ролята на управителя на БНБ ще бъде равнопоставена с останалите държави членки на еврозоната и ЕС.
Минусите от приемането на еврото в България
Твърда парична политика
Твърдата парична политика възприета от ЕС и от ЕЦБ, няма да оказва един и същ ефект при силните икономики като Германия и Франция и развиващите се икономики като България и задлъжнялата Гърция. При голям растеж и ниска безработица в силно развити икономики, твърдата политика би работила по един начин и по съвсем различни при догонваща икономика. Ефекта при развиваща икономика би бил забавяне на растежа и повишаване на безработицата. Това би се случило при увеличение на лихвените проценти и съответно биха предизвикали дефлация и отрицателен икономически растеж. Тук може да се разгледа и друга теория, че ЕЦБ не би могла да си позволи да повиши рязко процентните лихви, защото рязкото увеличение на лихвите ще удари развиващите се страни много по-силно отколкото развитите. Това ще ограничи възможностите на бизнеса в дадената страна и ще увеличи неимоверно безработицата.
Загуба на монетарна независимост
Истината е, че България е загубила своята монетарна независимост в момента, в който е приет валутният борд – сиреч 1997 г.. Тогава влизаме във валутен борд към марката, а към днешна дата към еврото. България е част от еврозоната, тъй като активите на БНБ са в размер на 35,6 млрд. евро[2] (БВП на България е 81 млрд. $ или 76,35 млрд. евро).
В заключение мога да споделя, че към момента приемането на еврото е в полза на България. Ще спрем да бъдем част от периферията, а ще станем част от центъра. Средната инфлация в еврозоната за последните 12 месеца е 10,6%, а в България гони 19% по официални данни. Реално ние сме част от еврозоната чрез валутният борд и в случая търпим повече негативи отколкото плюсове. Срещна въпроси от превалутирането на цената на стоките и безпокойствието, че цените ще се запазят същите, а заплатите ще бъдат орязани на две. Всъщност при приемането на валутата от заплата 1200 лв., ще се получи 600 евро, но млякото от 3 лв., ще стане 1,5 евро. Това, смятам отговаря на въпроса дали цените ще останат същите. Тук е важно да споделя, че има огромно значение каква политика ще бъде проведена от българските политици. Наблягам на последното изречение, защото когато Литва приема еврото, инфлацията остава на отрицателни нива.
Източници:
https://www.macrotrends.net/countries/LTU/lithuania/inflation-rate-cpi
https://european-union.europa.eu/institutions-law-budget/euro/benefits_bg
https://www.econstor.eu/bitstream/10419/198339/1/ceswp-v06-i3-p060-067.pdf
https://bnr.bg/factcheck/post/101667902/balgaria-nama-da-zagubi-suvereniteta-si-ako-prieme-evroto
https://www.ecb.europa.eu/pub/convergence/html/ecb.cr202206~e0fe4e1874.bg.html
[1] https://www.masterclass.com/articles/cantillon-effect#6IbekD0VeeI9kk7WDjBKtU
[2] https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StTemplateInternationalReserves/index.htm?FILTERSANDVALUES=%27FREQ=M;ADJUSTMENT=N;REF_AREA=BG;REF_SECTOR=S121;FLOW_STOCK_ENTRY=LE;INT_ACC_ITEM=FA;UNIT_MEASURE=EUR;COMP_METHOD=N%27&pageId=273&series=&KEYFAMILY=RT_BPM6&TRANSFORMATION=EXCEL_TEMPLATE&exceltempl=1&finalReportsID=273
