пазара на труда
Навлизаме в периода след COVID19 и какво се случва на пазара на труда след първата вълна на вируса. В периода март-май в страната имаше рязко увеличение на безработицата. Към края на месец май в бюрата са записани малко под 300 хил. души или с близо 100 хил. души повече спрямо 3 месеца по-рано.[1]
Новите безработни дойдоха от най-засегнатите сектори – туризъм (хотели, ресторанти, заведения и др.), преработващата индустрия и търговия.
Нека добавим и 200 хил. души[2], които се завърнаха в страната – емигрантите, които нямат сигурна и постоянна работа в чужбина и сезонните работници, които са заети в селскостопанските сектори на държави като Германия, Англия, Испания и др.
За никой не е тайна, че сектори като туризма[3], строителството и търговията са обгърнати в сивата икономика и че внасяните от тях средства под формата на осигуровки не са в пълния обхват. Масовите съкращения и работниците, които останаха без работа, бяха именно хората от тези сектори.
В момента безработицата надвишава 10%[4].
Със сигурност през следващите няколко месеца нивата на безработица ще останат близки и около 10%. Голяма част от компаниите ще бъдат предпазливи и ще очакват по-нататъшното развитие на пандемията и в частност обстановката в целия свят.
През последните 20 дни имаме постоянно повишение на наетите лица спрямо новорегистрнираните безработни.[5] Това се дължи именно на отхлабването на мерките и възобновяване дейността на ресторанти, хотели, заведения и други от туристическия и развекателния бизнес.
Outsourcing компаниите..
Успяха бързо да се пригодят спрямо новата работна среда и да осигурят нужните условия за работа на своите служители.
Компании като, BIC, Euroccor, TELUS и др., не спряха подбора, а продължаваха да търсят и да наемат нови служители. Темповете на наемане не бяха като тези от преди кризата, докато други замразиха или напълно спряха подбора. Компаниите бързо успяха да се насочат към правилните мерки и позволиха home office за по-голяма част от служителите си. Някой от тях се убедиха, че KPI на техните служители не намалява и те продължават да работят както преди. Това им позволява да направят преоценка на тази социална придобивка и част от тях ще оставят своите служители до края на годината. Разбирането за работа от вкъщи беше оценено и компаниите видяха някой плюсове в това – оптимизиране на бюджети за наемане на офисна площ, оптимизиране на различни процеси и водене на на срещи и интервюта чрез платформите на Zoom и Skype.
Автомобилния клъстър..
Компаниите от сектора, като Sensata Technologies, ETEM, Yazaki, IMI, Melexis и др., получиха забрана за наемане на нови служители от компанията майка или по преценка на висшия мениджмънт. Тези мерки са обвързани пряко със срива на автомобилния сектор в цял свят. В най-големия пазар на автомобили – Китай, продажбата на нови коли се срина.
Компаниите се разделихга със служители, които са не са показвали добри резултати, дори бих казал, че се класират в графа „добро към незадоволително“ представяне. Едва ли има компания, която би прибягнала до освобождение на качествения актив от служители.
Голяма част от тях успяха бързо да се пригодят към новосъздалата се обстановка и в движение се учеха едни от други на добри практики.
Важно е да отбележим, че компаниите са пряко обвързани с поръчките на европейските автомобилни гиганти. Някой от компаниите продължиха да изпълняват поръчките, други преминаха на намалено работно време и изчакваха развитието на пандемията.
Самолетната индустрия..
В България има и няколко компании, които произвеждат компоненти за авиоиндустрията. COVID19 не подмина и тях. В част от компаниите имаше съкращения на персонал в размер на 1/3 от общия брой. Отново това не бяха непременно новопостъпили служители, а служители с резултати под-средните нива. Авиоиндустрията в момента претърпява огромни загуби и кога ще успее да се възстанови зависи единствено от развитието на коронавируса.
Компаниите от хранителната промишленост..
Лидер във FMCG сектора получи зелена светлина за инвестиция и увеличаване на производствените си мощности, други ограничиха и намалиха производството си. Компании като Schreiber foods и Danone Bulgaria усетиха отлива на клиенти в търговските вериги. Други като Coca Cola въведоха работа от вкъщи и за служители, които до сега не са имали тази възможност. Бяха им възложени различни задачи за увеличение на знанията и уменията им.
Казаното до тук не е тайна за по-голяма част от колегите, които са в сферата на човешките ресурси.
Но какво положително може да извлечем от случващото се на пазара на труда?
През последните няколко години нивата на безработица падаха стремглаво надолу и достигнаха нива от преди кризата през 2007 г., дори и по-ниски от тогава. Преди COVID-19 в силната позиция бяха именно работниците – в индустриалните зони и големите градове те имаха възможността да сменят работата и да избират своя работодател. Продължителността на работа за един работодател спадна на около 1-1,6 г., докато преди години един служител се задържаше между 2-3 години на едно и също място.
В случая пандемията се явява като охладител на ниската безработица. Много от компаниите ще имат възможността да преосмислят бъдещите си действия и планове. В следващите година-две ще променим изцяло похвата и начина си на работа. Ще бъдат въведени много различни и нови практики, ще се преосмислят дългосрочните цели на компаниите.
Кризата, която настъпи в световен мащаб обхвана близо 2,7 млрд. работника, което представлява 81% от работната сила в света.[6] След COVID-19 бизнес светът ще бъде изцяло променен и ще се наложи компаниите да се настроят на нов начин на работа. Много от тях ще имат възможността да направят отлагани във времето преустройства. Част от тях извървяха немалък път през последните няколко месеца и успяха да въведат нови методи и процедури, други обърнаха внимание на своите служители и инвестираха време и ресурс в обучителни програми и възможности за повишаване на компетенциите.
Дали светът е изправен пред нова вълна на епидемията предстой да разберем. Но със сигурност следващите 24 месеца ще бъдат изпитание за всички ни.
[1] https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/bezraboticata-v-bylgariia-riazko-skochi-prez-mai-306318/
[2] https://www.dw.com/bg/%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-52921930
https://dariknews.bg/novini/bylgariia/200-000-bylgari-se-pribraha-v-bylgariia-prez-poslednite-sedmici-video-2218275
[3] https://www.economic.bg/bg/news/12/turisticheskite-obshtini-s-naj-golyam-rast-na-bezrabotitsata-v-krizata-dotuk.html
[4] https://www.economic.bg/bg/news/12/v-polovin-balgariya-bezrabotitsata-e-veche-nad-10.html
[4] https://money.bg/economics/nivoto-na-bezrabotitsata-mozhe-da-dostigne-10-prez-2020-a.html
[5] https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/mtsp-zapochvashtite-rabota-previshavat-broia-na-registrirashtite-se-kato-bezrabotni-305316/
