Темата на кратко:
- Ролята на служебния кабинет и завоя към един доставчик;
- Предистория на отношенията между Газпром и България – официална кореспонденция и обществено достъпна информация;
- Обобщение на случилото се до датата на публикуване;
- Какви биха били негативите за България при стопиране на процеса по диверсификация и връщането на един единствен доставчик
От започването на войната между Русия и Украйна геополитическият и установеният международен ред бяха нарушени. Това събитие нямаше как да подмине България. В предстоящата зима, която се задава, обществото става заложник на личните интереси и амбиции на едни или други политически фигури.
В момента, в който служебният кабинет пое лостовете на държавата, беше подета кампания по всяване на паника и нагнетяване на общественото ежедневие с газовата криза и липсата на газ за предстоящата зима. Дистанцирайки се от първите дни на кабинета до момента, то резкият завой, който предстои да направим изглежда като създаване на несигурност в идните зимни месеци.
Наскоро прочетох публикация в социалните мрежи[1], която очертаваше 4 кризисни грешки, които служебният кабинет може да допусне и по този начин да отнеме възможността на България за диверсификация на газовите доставки. Тези 4-ри грешки са:
- Замразяване или спъване на работата по интерконектора на гръцката граница;
- Замразяване на разговорите с Азербайджан;
- Отказване на по-голяма част от танкерите с газ от САЩ;
- Липса на свободни слотове;
За периода 02.08 – 22.08.22 г. служебният кабинет успя да допусне 4-те грешки и по този начин в обществото да бъде заявено „Газпром е неизбежен“.
От бизнес гледна точка имаме двама участници в международен договор, който урежда доставката на стока (суровина) и купувач, който получава суровината. Принципът на договора е уреден по метода take or pay [2]. При възникнали спорове и нарушения на договора, от която и да е страна, то спорът се урежда чрез международен арбитраж[3].
Какво знаем до тук?
Доставчикът на суровината (Газпром) едностранно промени клауза в договора, като промяната се отнася за начина на заплащане на доставения газ. До момента купувачът (България) е изплащала получената суровина по начина уреден в договора между Газпром и България. На 1 април постъпва официално искане доставяният природен газ да бъде заплащан в рубли, като начина на плащане е показан във фигура 1:
Чрез това искане Газпром едностранно променя клауза по договора, която България не изпълнява. За април месец извършваме плащане в долари, но плащането е върнато, а на 27 април физическите доставки на газ са спрени. Както вече споменах при възникване на спорове страните се обръщат към международен арбитраж за решаването им. В лицето на доставчика ние срещаме нелоялна търговска практика.
От 27 април до падането на кабинета Петков се работи по осигуряването на различни доставчици на газ. В края на юли министър Николов обявява, че се водят преговори с Азербайджан и САЩ за доставки на газ. В допълнение е ускорен строежът на интерконектора с Гърция, който трябва да достави договореният азерски газ. Към онзи момент се очертава, че България ще излезе от зависимостта към един доставчик газ.
На 03.08.2022 г. служебното правителство официално обяви, че има проблеми по всички направления – с азерския газ, с танкерите от САЩ и с работата по интерконектора. Това бяха първите сигнали, че има възможност България да се обърне към Газпром.
Какво беше обяснено и какви факти бяха представени пред народа и бизнеса?
Нека да разгледаме няколко хипотези, които биха могли да се случат през следващите месеци. До момента до обществено достояние знаем следните факти:
- На 01.04.2022 г. България получава първо официално писмо от Газпром с предложение заплащането на газовите доставки да става в рубли и по начин описан във фигура 1;
- България отказва да заплаща газовите доставки в рубли;[4]
- Бившето правителство твърди, че е направен превод по доларова сметка, като първоначално плащането е прието, а след това е върнато. Плащането става в долари за месец април и е направено преди да бъде подписан указът на президента Путин за плащане в рубли[5].
- На 27.04.2022 г. Газпром експорт спира газовите доставки до България с обяснението, че не сме заплатили нужните количества по начина описан във фигура 1.
Това, което беше обяснено пред обществото като причини за отказа беше, че няма да имаме контрол и сигурност върху изпращаните пари, тъй като цялостният процес ще се ръководи от Газпромбанк:
- Купувача на газ депозира плащане в евро;
- Газпромбанк купува рубли от името на купувача и превежда парите в Русия;
От гореспоменатите условия има два ключови момента, които остават под въпрос:
- Валутния курс, които ще се определя от Москва (въпреки, че разликата при превалутирането ще се поема от Москва*);
- Такса брокерски улуги, на Газпромбанк, която се намира във фактически монопол и може да си позволи значителни надпазарни такси;
До скоро бившите управляващи стъпваха на тезата, че когато дойде моментът за международен арбитраж (а той рано или късно ще почука на вратата ни), нашата позиция ще бъде по-изгодна, тъй като ние не сме променили нищо по сключения договор и сме продължили да водим комуникация с Газпром по установения ред, преди спирането на доставките и промяната във формата на заплащане. Към момента ние имаме действащ договор с руската компания за доставка на газ и всеки месец ние изпълняваме задълженията – България изпраща писмо с искане за доставка на газ. Ако променим позицията си и потърсим преговори с Газпром за промяна на начина на плащане, то това ще навреди на България в бъдещия арбитраж, при който Русия ще твърди, че ние сме виновни, а ние ще твърдим, че те са виновни. Спорът, който ще се разглежда пред международния арбитраж ще бъде за стотици милиони. Въпросът тогава ще бъде, ако ние загубим това дело, поради лични, частни или чужди интереси на определени фигури и непостоянство в позицията на България, кой ще плати сметката?
Какво би ни коствало неуспеха при диверсификацията на доставките на газ?
- Първата и най-важна щета при обръщането на курса ще бъде спирането на диверсификацията и зависимостта от един доставчик. Историята вече показа, че няколко пъти бяхме в капана на руския газ и зависимостта му към него;
- Последствията от действията на България през изминалите месеци и бъдещия спор, който ще се разглежда в арбитраж и ще бъде за много, много пари. Ако нямаме постоянна и далновидна позиция по този ключов договор и спор, а сменяме през няколко месеца мнението си (все едно малко детенце не знае какво иска) ще бъдат използвани в полза на срещуположната страна и в ущърб на България;
- При евентуално спиране на газта по средата на зимата от страна на доставчика поради геополитическата обстановка в света – населението, което се отоплява на газ и бизнеса ще бъдат поставени в шах и мат;
- Политическа нестабилност при спирането на газ през зимните месеци и възможност за сваляне на редовният кабинет.
За мен лично най-големият фокус трябва да падне върху обезпечаването на газта, която ще бъде нужна за отопление и производствените компании. Това са предимно производствени компании като:
- „Неохим“[6] Димитровград – на който директора се оказа близък до бившият премиер Бойко Борисов и който публично изнесе недостоверна информация и излъга за освобождаването на стотици работници[7];
- Стъкларските заводи – „Тракия Глас“, „БиЕй Глас“ със заводи в София и Пловдив и „Рубин Трейд“ в гр. Плевен
- Тежката индустрия – Стомана Индъстри“, „КЦМ 2000“, „София Мед“ и „Алкомет“ – и 4-те завода са огромни потребители на газ и електроенергия, което означава, че не са в пълна зависимост от газта.
- „Биовет“ и „АДМ Разград“ – собствениците на първите често са посочвани като част от близкия кръг на бившият премиер Бойко Борисов;
- Заводите за цимент – Калцит“, „Златна Панега Цимент“, „Свилоцел“, „Свилоза“) и „Рока България“
Гореизброените 15 компании и топлофикациите формират близо 90% от потреблението на природен газ в страната, което възлиза на 3 млрд. куб. м[8]. Реално българската индустрия не е до толкова зависима колкото е немската. Друго което може да бъде посочено е, че през годините България не успя да достигне нивата на газификация за бита, както голяма част от държавите в европейския съюз (40% от домакинствата в ЕС са газифицирани, докато едва 120 хил. домакинства в България разчитат на газ[9]).
Идните седмици предстои да разберем дали служебният кабинет ще зачеркне извършената работа до момента по диверсификацията на страната и ще обърне изцяло курса и отново ще вкара България в зависимост от един доставчик. След по-малко от два месеца енергийният министър Росен Христов няма да бъде енергиен министър, но ролята му по диверсификацията на страната в най-лошия сценарий ще бъде усетен от цялото общество и бизнес през зимните месеци. Историята говори за два ключови момента – първият през зимата на 2009 г. и вторият през 2014 г., но разликата беше, че тогава нямаше война. Възможностите, които имаме в момента една по една биват зачерквани и отново биваме бутани към един доставчик, който може да използва влиянието си за политически натиск и постигане на своите цели. За мен лично няма значение дали доставчикът ще бъде руски, американски или катарски – когато зависиш от един-единствен доставчик, то ти си в зависимост и си лесно манипулируем.
[1] https://www.facebook.com/photo/?fbid=10159543485157702&set=a.10150458861962702
[2] https://www.investopedia.com/terms/t/takeorpay.asp#:~:text=Take%20or%20pay%20is%20a%20type%20of%20provision%20in%20a,where%20overhead%20costs%20are%20high.
[3] https://www.international-arbitration-attorney.com/bg/what-is-international-arbitration/
[4] https://sofiaglobe.com/2022/04/03/energy-minister-bulgaria-rejects-paying-for-russian-gas-in-roubles/
[5] https://www.mediapool.bg/bulgargaz-ne-bil-spiral-da-pishe-na-gazprom-tarsi-oshte-oferti-za-gaz-news338252.html
* Това мнение беше споменато и лансирано от политическият анализатор Слави Василев (според него това е упоменато в официалните писма изпратени от Газпром до България);
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/08/16/4380546_inspekciiata_po_truda_proveri_neohim_zaradi/
[8] https://www.worlddata.info/europe/bulgaria/energy-consumption.php
[9] https://www.investor.bg/a/518-energetika/350941-i-togava-moskva-posegna-kam-predposledniya-koz-gazoviya-reket
