· Ролята на народа в управлeнието на държавата не е сведено до подаване на гласа по време на избори. В очакване на поредния, който ще ни „оправи“.
· Предизборните кампании са съпроводени от хиляди обещания и милиони излъгани. Влизането в парламента не се води от изконната цел, в която работят за просперитета на държавата.
От скоро страната се намира в предизборна кампания, която кампания ще бъде за 4-ти подред избори за последните 2 години. Едва ли има съмнение, че българският избирател вече се е изморил, но политическата криза, която връхлетя страната ни през 2020 г. беше естествен завършек на 12 годишното управление на ГЕРБ.
За период от над 30 години българина все тръпне в очакване да се появи някой нов месия, който ще дойде и ще го „оправи“. По време на Възраждането много от дейците достигат до заключението, че нито ще има месия, нито руси, нито англичани или французи ще освободят поробения българин. Те осъзнават и разбират, че няма да има месия и че всяка една от Великите сили гони своите интереси. Естествената кулминация за свободна, „чиста и свята“ република е всенародното Априлско въстание. Действия, платени с цената на много животи, но осигурили ни възможността да крачим горди и свободни.
За имзминалите три десетилетия се намериха няколко спасителя, които да „оправят“ рода български. Именно в предстоящия месец българина ще чуе обещанията, че леви, десни и центристи са тук, за да „оправят“ обществото и държавата за пореден път. Едните искат да сложат „ред“ в хаоса, другите да продължат започналата „промяна“, трети да пазят етническия мир, а четвърти да ни изкарат от НАТО и ЕС.
Докато емисарите на политическите партии бродят из страната и обещават по-добро бъдеще, по-високи заплати и пенсии, качествено образование и добро здравеопазване, българина за пореден път ще отваря широко ушите си, ще се снима с бъдещите депутати и ще е готов да приеме всяка идея срещу някоя друга жълтица. Многократно чувахме всички онези фалшиви обещания, в които ни се казва, че ще „направят“ съдебната реформа, ще върнат Родината (от мафията?[1]), ще повишат стандарта на живот и куп красиви обещания, но изпразнени от съдържание и смисъл. И въпреки всички несгоди, които съпътстват ежедневния живот на българина, не бих могъл да не кажа, че живота не се е подобрил. Ако правим съпоставка с 90-те или 2000-те години то разлика има. Но за сметката на?
За сметката на болния българин, за сметката на 2 млн. българи емигранти и за сметката на много, много погубени мечти, разрушени съдби и прибрани пари.
За всичките тези години българина не успя да проумее, че ако той не следи за своето развитие, тези които е поставил начело на държавата ще злоупотребяват с неговото доверие и ще работят в ущърб на неговото благо. Закона за държавния служител казва:
„Чл. 4. (1) Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от:
1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;
2. спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите;
3. интересите на държавата.
(2) Държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален.“
Именно поради факта, че държавата следва демократичния път на развитие, здравото общество бди над избраниците дали те спазват закона. Гледайки назад във времето, виждаме как висши държавни служители (каквито са депутати, министри, зам. министри и т.н.) в голяма част от действията си се водят от личния интерес. Наскоро гледах един podcast, в който участник беше великият Георги Мамалев, който сподели една много интересна гледна точка – в уредените държави политици стават тези, които са се доказали в обществения живот – успешни бизнесмени, доказани експерти и др., които са достигнали един отличен стандарт на живот. Докато в българската политика влизат бедни и излизат богати. Паралела между едните и другите го оставям на вас.
Докато водещия интерес на политиците бъде личното облагане, а не просперитета на държавата, българина ще продължи да пасе фалшиви обещания. На най-важната сграда в Републиката е изписано със златни букви „Съединението прави силата“. Идеал завещан ни да помним, че заедно можем всичко. С оглед на последните събития и предстоящите избори смело мога да твърдя, че сме всичко останало, но не и единни. Единни би означавало, че след всички схеми, корупционни сделки и доказани действия във вреда на държавата обществото щеше да е потърсило възмездие на всеки един отговорен. Напротив.
Обществото няма смелостта да подаде ръка на падналия до него, защото подаването на ръка в момент, когато си долу е олицетворение на истинското благородство. Това някак остава непознато за нашите ширини. Свикнахме да живеем поотделно и всеки да се оправя както си знае. Тази народопсихология ни показва, че максимата „оправяй се сам“ е пагубна за всички ни.
[1] https://www.svobodnaevropa.bg/a/30070830.html
https://www.mediapool.bg/kak-bulgaria-se-prevarna-v-mafiotska-darzhava-news311841.html
