Темата на кратко:
- Разрива в отношенията между Румен Радев и бившите управляващи от 4-та коалиция. Първи действия на служебния кабинет.
- Гледането към изток и обслужването на довчерашните политически врагове създава впечатлението, че президента иска да възстанови статуквото.
- Желанието за управление в сянка и определяне на посоката на развитие на страната показват промяна в политика Радев.
Чрез подетата политика на кабинета Донев, разколът в отношенията между вече бившите управляващи и президента придоби завършен вид. Още в първите дни на своето съществуване то се зае с внасяне на допълнително напрежение по енергийната (не)зависимост на страната. Връщайки се в началото на 47-то НС, една от основните политики, прокарвани от кабинета Петков, беше осигуряването на нужните количества газ за идващата зима. Първите действия на служебния министър-председател показаха категоричен завой по отношение на водената политика до момента от София. В обществото остана впечатлението, че се прави опит за саботиране на пускането в експлоатация на интерконектора с Гърция, който да осигури азерски газ, който ще покрие 1/3 от потреблението на в България. Отделно изказването на зам.-министъра на енергетиката, относно нов дългосрочен договор с Газпром[1] подклажда теорията за спирането на енергийната диверсификация на България и възможността за премахването на зависимост на страната от един доставчик.
Отношенията между президента Радев и бившите управляващи започнаха своя разлив в началото на войната на Русия с Украйна. Първите пробойни се появиха, когато министърът на отбраната Стефан Янев беше освободен от поста си. Желанието за управление в сянка на президента пролича в изминалите действия на назначения от него кабинет. Обръщането на София към изток и възможността за пропускане на възможности по осигуряване на газова независимост и диверсификация повдига въпроси, дали не се обслужват чужди интереси за сметка на народните.
През лятото на 2020 г., когато специализираната прокуратура безпрецедентно нахлу в президентската институция, обществото чрез своите действия зае категорична позиция в подкрепата на президента Радев. Последвалите събития и политическата криза, която продължава към днешна дата, показаха желанието на народа за преустановяване на изградения модел на управление на ГЕРБ. Личната война, която беше подета от президента срещу ГЕРБ и в частност с Бойко Борисов, приключи с отстраняването на последния от управлението на държавата.
Първоначалните действия и реваншисткото начало на служебното правителство допринасят за изострянето на политическата криза в страната. Опитите за създаване на допълнително напрежение на теми като енергийна сигурност, война и икономическа криза показват, че ползите ще бъдат само за статуквото и обслужването на техните интереси. Завършената перфектна политическа буря създава своите предпоставки за възможно завръщане на ГЕРБ и ДПС начело на страната.
Желанието на президента да определя курса на развитие на страната и евентуално допълнителното снишаване по ключови европейски въпроси ще навреди още повече на репутацията на България в ЕС и НАТО. Не би било редно да не спомена, че именно от ЕС България очаква да вземе близо 11 млрд. евро от следващия програмен период „Следващо поколение ЕС 2021-2027 г.“[2] и още 6 млрд. евро от „Плана за възстановяване и устойчивост 2021-2026 г.“[3]
Звездата на президента Радев грееше силно в небето и той беше припознаван като обединител на народа – през 2020 г. успя да обедини леви, десни и центристки привърженици и много от тях го припознаха като политик, гонещ достойното развитие на България и полагащото й се място в европейското общество. Чрез последните действия, президентът придобива облик на фигура, която само за 2 години е претърпяла пълен обрат в политическия си път. Устремът, който беше подет от него през 2020 г. можеше да го издигне до статут на водещ европейски лидер, но с водената политика от последните месеци и насочената визия към изток не биха му позволи да издигне името си до основен играч на европейския политически театър.
[1] https://www.mediapool.bg/zam-ministar-na-energetikata-zashto-da-e-losho-da-imame-nov-dogovor-s-gazprom-news338474.html
[2] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_22_4267
[3] https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/recovery-coronavirus/recovery-and-resilience-facility/recovery-and-resilience-plan-bulgaria_en
