Фалшиви новини (Fake news) – колко често ги срещаме
Photo credit: https://www.freepik.com/

Фалшиви новини (Fake news) – колко често ги срещаме

Време за четене: 6 минути

фалшиви новини

През последните няколко седмици на почти всички ни във Facebook излезе видео на различни популярни личности от България и света, които раздават пари. Истински ли са?  

Ще поговорим за фалшивите новини и ще разгледаме основните направления, които те обхващат.

Какво са фалшивите новини?

Фалшивите новини[1] (fake news)[2] съществуват от древни времена. Те не са ново явление, което връхлита обществото и света. Пълното тълкувание на думите е невярна информация представена като вярна. В повечето случас рефлектира върху репутацията на личности или субекти. Използва се за разпространение на невярна информация с цел печелене на пари. Това може да се случи чрез различни канали. Най-често използваните са реклами, новинарски сайтове и страници в социалните мрежи, които да привличат колкото се може повече посещаемост. Статии и публикации, които са неточни от към съдържание, статии със силно привличащи ги заглавия или напълно неверни и измислени от към съдържание.

В най-честите варианти освен уронването на репутацията на личности, заблуждаващо съдържание или хумористичен вид, фалшивите новини имат и политическа насоченост. Опитвайки се да генерират скандални изказвания, неверни твърдения и измислици, те създават отрицателни емоции в четящия. Под фалшиви новини винаги трябва да вземем предвид, че има изключително много сайтове, които споделят информация обвързана с определени политически фигури, партии и личности в България и света. Целта е да се получава дезинформация на населението или създаване на грешно мнение породено от грешната или неточна информация.   

Има 7 вида фалшиви новини, които са въведени от др. Клер Уордъл[3]:

  1. Сатира или пародия (без възможност да причини щета, но има потенциал да заблуди);
  2. Фалшива връзка (когато заглавието, визуализацията или надписите не отговарят на съдържанието);
  3. Подвеждащо съдържание (използване на подвеждащата информация);
  4. Фалшив контекст (когато истинското съдържание е споделено с грешна контекстуална информация);
  5. Измамно съдържание (когато истинския източник е имитиран с фалшив, създаден е друг източник със същото име);
  6. Манипулирано съдържание („когато истинската информация или снимка е манипулирана да заблуждава“ пример: снимка с доктор);
  7. Фабрикувано съдържание (ново съдържание е 100% фалшиво, създадено да заблуждава и да причинява вреди).

Предисторията им

Опитвайки си да проследим историята на неистинните новини, то трябва да се върнем в античността и да търсим произхода още там. В древността първият римски император  – Октавиан Август провежда дезинформационна кампания срещу Марк Антоний (част от Втория триумвират, към който принадлежи и Октавиан Август), която приключва с последвала война и завършва със самоубийството на втория. Предисторията на историята, е че Октавиан Август започва пропаганда насочена срещу Марк Антонио. Целта е уронване на престижа и отслабване на позициите му в Римския сенат. И до ден днешен историците водят спорове за това, дали документа, който показва Октавиан Август е бил истински или не. Въпреки всичко пропагандата и фалшивата информация изиграва своята роля и римския сенат обявява война на Клеопатра и отлъчва Марк Антонио като легитимен генерал на римските легиони. В контекста на днешните събития, то темата ще бъде посветена на фалшивите новини, които се разпространяват в интернет пространството и най-вече в социалните мрежи.


21-ви век..


Човекът, който предсказва бъдещата експанзия на фалшивите новини е писателя сър Тери Пратчет, който е бил и журналист. В навечерието на 21-ви век, преди 25 години, по-време на интервю с Бил Гейтс и в процес на разговора, Пратчет с въпрос предсказва бъдещето развитие на фалшивите новини и невъзможността към момента да бъдат ограничени. Сър Тери Пратчет се обръща към Бил Гейтс с думите: „Нека да кажем, че аз съм институт за нещо и решавам да рекламирам фалшив трактат, казващ, че евреите са напълно виновни за Втората Световна война и Холокоста не се е случил“ и продължава: „ Това твърдение продължава да бъде достъпен термин като всяко историческо проучване, което е преминало през рецензиране. Има някакъв вид паритетна оценка на информацията в мрежата. Всичко е там: няма начин да откриеш дали този материал има някакво дъно или току що е създадена. В онзи момент Бил Гейтс е скептично настроен към изказаното от интервюиращия го.

Защо им обръщаме внимание?

През последните години и особено след президентските избори в САЩ  през 2016 г., фалшивите новини са в експанзия. Те подчиняват социалните мрежи и въпреки всичките усилия и алгоритми, които се използват, те не успяват да бъдат ограничени. Обръщаме внимание на фалшивите новини, защото е важно един „потребител“ да придобие някаква представа за размерите на „вярната“ информация. На местна почва фалшивите новини са в апогея си, не само защото масово българинът няма навика да проверява какво чете, но и защото политическата класа намира за добре да има едно затъпяващо и немислещо население. Както многократно е казвано – овцете се манипулират лесно. Всички сме виждали картината на стадо овце, оставено пред затворена врата без ограда.

По време на епидемия, станахме свидетели на масови споделяния на клипове и статии, че COVID-19 не съществува, че това е целенасочено срещу нас и икономиката ни, че това е измислица на Западния свят срещу Русия и какво ли още не. Нека да не навлизаме в подробности и не превръщаме статията в политическо говорене за вечното противопоставяне САЩ – Русия. Продължавайки в духа на примерите, най-лесно различими фалшиви новини се разпознават по заглавието и името на уебсайта, откъдето биват споделяни. Гръмки заглавия като „САЩ обяви 3-та Световна война на Русия“ или „Русия отвръщат на удара: Руската армия напада с ракетен удар в идните дни“. Такива заглавия сами по себе си би трябвало да задействат защитен механизъм в съзнанието на четящия. Уви!
Масово никой не чете съдържанието на определена статия, а споделя заради заглавието.

Нека припомним някои от законопроектите, които бяха предложени в Народното събрание и бяха във връзка с борбата с фалшивите новини. Въпросните законопроекти бяха определени като бухалки срещу малкото независими медии. Споделяме две статии на Дойче Веле и Биволъ.


Нека споделим няколко примера..

Смятаме, че е важно читателите да могат да правят разлика между истинна информация и неистинна информация.

Преди да покажем сайтовете, които смятаме под една или друга форма създатели на фалшиви новини, съдържания, статии и неверни заглавия за привличане на четимост, ще разкажем за едни най-популярните фалшиви новини в САЩ.

Септември, 2018 г., САЩ.

Във Facebook се завърта новина, че жена на име Салма Браянт съди Samsung за $ 1.8 млн., след като телефонът и се задръства в интимните и органи. В рамките на няколко часа публикацията достига до над  1,300 хил. потребителя. След разразилата се буря, се оказва, че новината е фалшива[4].

Следващата публиакция е свързана с едно от големите имена на баскетбола в световен мащаб:

Септември, 2018 г., САЩ.

Отново платформата е Facebook, в която се появява публикация, която гласи, че Майкъл Джордан се отдръпва от борда на директорите на Nike. В допълнение, авторът добавя, че “Черната котка” ще изтегли модната марка Air Jordans, която развива заедно с Nike. Цялата статията е от общо 100 думи Публикацията достига до над 800 хил. потребителя..[5]

След като направихме проучване в интернет пространството, ще споделим един списък със сайтове, които смятаме, че попадат в графата „невярна или неточна“ информация и списък със сайтове, които имат политическа насоченост.

Невярна или неточна информация и разполагат с идентично съдържание и дизайн:

Едно и също съдържание с почти еднакъв дизайн:

Едно и също съдържание с един и същ дизайн:


Близки до различни политически партии. Новините, споделяни там винаги биват пречупени през политическата призма на партията-майка. Заглавията на публикациите на тези сайтове винаги създават впечатление на „скандални“ новини:

Сайтове с неистинна информация:

И няколко примера за сайтове, споделящи проверена и вярна информация:

Как може да разпознаем фалшивите новини?

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (МФБАИ) предлага 8 начина за различаване на фалшивите новини в Интернет.

  • Проверете източника на новината – кой е сайтът, ясен ли е собственикът му, публикувал ли е други фалшиви новини и т.н.
  • Не се ограничавайте със заглавието – често то самото е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
  • Проверете автора, ако е посочен – дали е действителен или измислен; ако няма автор, това често се прави, за да се избяга от отговорност.
  • Източници – проверете какви източници са цитирани в самата статия, дали заслужават доверие и дали не са използвани превратно.
  • Проверете датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
  • Шега ли е? – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. Типичен пример е Анди Боровиц от сп. „Ню Йоркър“
  • Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
  • Попитайте експертите – потърсете експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не, както и дали тълкуването ѝ не е тенденциозно.

Каква беше целта ни?

Ние от Помисли!Бг се стремим да бъдем обективни, придържащи се към истината в публикациите, мненията и анализите, които разработваме и споделяме с нашите читатели. Темата има образователна насоченост. Примери, които бяха сподели показват, неща, които не са обществена тайна. Целта на тази публикация е да бъде даден пример за значението на 111-то място по свобода на словото. Фалшивите новини са необятно явление, което едва ли би могла да бъде ограничено когато няма политическа воля. Последиците, които причиняват през годините най-силно изразени бяха по време на изборите за президент на САЩ[6] през 2016 г.[7]

[yop_poll id=”3″]

Източници:

https://www.dw.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D0%B2%D0%B8/a-53655252

https://medium.com/1st-draft/fake-news-its-complicated-d0f773766c79

https://www.snopes.com/fact-check/jordan-nike-board/  

https://www.snopes.com/fact-check/samsung-cellphone-stuck/

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8

https://en.wikipedia.org/wiki/Fake_news

https://www.nature.com/articles/s41467-018-07761-2


[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BB%D1%88%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8

[2] https://en.wikipedia.org/wiki/Fake_news

[3] https://medium.com/1st-draft/fake-news-its-complicated-d0f773766c79

[4] https://www.snopes.com/fact-check/samsung-cellphone-stuck/

[5] https://www.snopes.com/fact-check/jordan-nike-board/

[6] https://news.stanford.edu/2017/01/18/stanford-study-examines-fake-news-2016-presidential-election/

[7] https://www.nature.com/articles/s41467-018-07761-2