Защо „умира“ България?
Някога замислял ли си се какво ще се случи с България в близките десетилетия? Не от гледна точка на икономически резултати, а от страната на демографията? Какво е населението в страната?
Много рядко се случва по телевизията да се каже някоя друга приказка за демографското състояние на страната. България е в дълбока криза през последните 10-15 години, а може би и повече. Има висока смъртност и ниска раждаемост. За да изчистя още повече написаното, ще приложа малко статистика.
Към днешна дата не са излезли данните за 2019 г., но нека разгледаме данните за 2018 г., които са взети от НСИ[1]:
Новородени: 62 197 – сравнена с 2017 г. – намаляват с 1 758;
Починали: 108 526 – сравнена с 2017 г. – намаляват с 1 265.
Разликата е един град – пример Дупница (население: 40 789 души към 2016 г.)
Към новородени и починали ще добавя и миграцията за 2018 г. (данните отново са взети от НСИ):[2]
Заселени: 16 169 души;
Изселени: 31 263 души;
Миграцията от България към ЕС и трети страни не може да бъде хваната с такава точност, каквато е за смъртност и раждаемост. Едва ли някой успява да проследи хилядите студенти, които отиват на бригади в САЩ – колко от тях се връщат и колко не.
Кога за последно успя да видиш такива цифри?
Всъщност не са много хората, които ще се ровят в НСИ и ще проверяват какво е демографското състояние на страната. На всички ни е известно, че не е цветущо, но никой няма представа до каква степен точно. Тези, които ние наричмае „гурбетчии“ са хора между 20 и 45-годиншна възраст. Точно тези, които биха направили някаква промяна – можещите, работещите, раждащите или казано – силата на една държава. Младите.
Правил ли си скоро разходка из родопските или старопланинските села? Какво да кажем за Северна България?
Или обърнал ли си внимание какво се случва в по-малките градове в държавата?
Преди пред блока и в градинките имаше деца, много деца. А сега – коли.
Застаряването на населението не е проблем само на България, а е глобален процес. Но България е най-бързо застаряваща и обезличаваща се нация. А какво казва Историята за тези държави? Когато една територия остава без население – идва друг, който се заселва там и обявява територията за своя.
Какво може да се направи?
Всъщност има много неща, които могат да се направят. Може би все още не е настъпил необратимия момент.
България съществува от 1339 години, от които почти 700 години е прекарала под робство. Даже и в най-тъмните времена на нашата история, ние сме успели да се съхраним като народ. Българската жена е раждала силни мъже в тежки времена. Днес, свободни и независими – ние сме абдикирали от държавата и сме обърнали гръб към всичко случващо се, но това е вече друга тема.
При изложените цифри по-горе какво да бъде бъдещето на страната ни?
Нека да сравним и малко цифри от отминалия вече 20-ти век:
Царство България – през 1934 – 6 млн. души;
Край на царството и начало на комунизма – през 1946 г. – 7 млн. души. (10 години + 1 млн. души);
Край на комунизма и започване на демокрация – през 1989 г.- почти 9 млн. души. (43 години + 2 млн. души).
В гореизложените данни и статистки може да бъде проследено демографското развитие на България през различните управленски строеве. Видимо през 1934 години населението на България е 6 млн. души, като 10 години по-късно виждаме, че населението е нарастнало с 1 млн. души. (Тук пропускаме момента с Народния съд и хилядите избити и изгонени българи от Родината). През следващите 43 години населнието на България успява да нарастне само с 2 млн. души. След 1989 г. населението на България започва да се стопява поголовно. Към момента нещата изглеждат отчайващо. Както наскоро един професор каза: „Такова чудо не е имало дори и по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война! В мирно време ние се заличаваме като нация“.
P.S.: Данните са взети от Уикипедия, където може да бъдат редактирани от всеки. Но, хубавото е добавените източници, които са използвани от Уикипедия.
Източник: Преброяване на населението в България
[1] https://www.nsi.bg/bg/content/17132/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2018-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0
[2] https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/result.jsf?x_2=72