Малко по-различен разказ
Снимка: https://www.redcross.bg/

Малко по-различен разказ

Време за четене: 3 минути

Днес ще те срещна с един човек, който работи в сферата на социалните услуги. Живко е млад мъж, предпочел България пред чужбина. За него мога да кажа, че е усмихнат, добронамерен и винаги готов да помогне.

Живко е завършил социална педагогика. Детската му мечта е била да стане психолог, но като всяко момче – помързявало го е да чете и с годините променил мирогледа си. Искал да е работи сходна работа и решава да запише социална педагогика. Изборът му за образованието идва от любопитството му спрямо логика, психология, етика и др.


От  12-годишен той е горд член на БМЧК гр. Пазарджик.

Участвал е в различни акции, които били предприемани от тях. Спомня си за случаи, когато са раздавали мартенички навръх баба Марта, цветя за Цветница и помощти покрай Великден. В момента той работи като социален работник и е от другата страна – преди като доброволец, сега като професионалист. Започва работа след успешно прекаран стаж.

Професията му го изправя пред  една не лека задача. Той е човекът „на терен“. Не е от онези социални работници, които посещават семействата, за да вземат нечие дете. Сблъсква се с различни социални проблеми от нашето общество, проблеми, които са далече от нас. Такива каквито не познаваш и с каквито не се сблъскваш.  

Държавата полага усилия, за да се грижи за социално слабите семейства,  а той е част от апарата, който работи заедно с тези семейства. Една съвсем непривлекателна и с не много високо заплащане работа.

D: До 12-ти клас си бил член на Български младежки червен кръст?

Ж: Да. След като започнах 12-ти клас получих грамота за най-дългогодишен доброволец. (смее се).

D: Разкажи ми малко за младежкото БЧК?

Ж: Младежкото БЧК много те изгражда като човек и личност. Създадох много различни запознанства и приятелства. Участвахме в акции по време на различни празници – Цветница, Великден, Коледа и др.. Това бяха годините, в които изграждаш себе си като личност. Доброволците имаха интересни и различни задачи, с които трябваше да се справят. Участвали сме в различни обучителни лагери на морето, където имаш възможността да се запознаеш с други доброволци от други градове. Да обмениш опит и още доста неща, които да научиш.

D: Завършил си висше образование в ПУ „Паисий Хилендарски“?

Ж: Да. Завърших социална педагогика и съм възпитаник на ПУ.

D: Това което си учил, припокрива ли се с това, което се сблъскваш?

Ж: Нещата, които преподават в университета са доста различни, но тези знания полагат основата, върху която да стъпиш. Когато излезеш „на терен“ и се сблъскаш с реална работна обстановка, нещата стоят по по-различен начин.

D: Как се чувстваш като Социален работник?

Ж: Чувствам се добре, което за мен е изключително важно.

D: Кое те мотивира?

Ж: Това, че постоянно съм между хората, мога да им помогна по един или друг начин и това е част от работата ми.

D: Кое ти е било най-трудното на работа, с което е трябвало да пребориш себе си?

Ж: Мислех си, че няма да мога да се справя с нещата, с които се сблъсках и виждах. Начина, по който  тези хора живеят е различен от нашите разбирания. Съжалявам, но не мога да говоря повече за естеството и случаите, с които се сблъсквам.

D: Как успя да се справиш?

Ж: Щото съм дебил (смее се). Това е в рамките на шегата, разбира се. Нещата с които се сблъсквам са породени от други грешки. Аз съм там, за да се опитам да помогна до толкова до колкото ми позволят.  

D: Мислил ли си да отидеш в чужбина?

Ж: Не съм изпитвал тази нужда по никакъв начин. Моето мнение е, че тук животът е хубав, стига да имаш малко възможности. Моето любопитство за чужбина е чисто туристическо.

D: Какво е за теб България?

Ж: България за мен е дом. Тук съм у дома. Не съм чужд, не се чувствам като чужд. Имаме всичко – море, планини, низина, равнина. Ако полагаме повече грижи за своя „дом“, мисля, че всичко би се променило.

D: Благодаря ти за отделеното време и за това, че стана част от Помисли!Бг.

Каква е целта на този разказ? Той е част от бъдещето. От това бъдеще, към което гледаме всички. Той е социален работник и се грижи за социално слабите. Той е млад мъж, които е решил да остане в България и да бъде полезен.

Живко е от онези, които се грижат за възрастните хора, за онези, които получават топъл обяд, няколко минутен разговор, допир до добротата. Сигурен съм, че в частния сектор бързо ще успее да намери по доходоносна работа. Но той е направил своя избор, решил е да бъде в полза на обществото.


А повярвай в България има все още такива хора и те не са малко…

Той е час от тях, част от бъдещето….