- Г-н Тодоров, за поредна година зарадвахте децата, лишени от родителска грижа от дома в село Лесичово. Не държите да се афиширате като дарител, но добрите дела се правят от хора, за които е хубаво да се разкаже, за да може да увлекат и други с примера си. Споделете ни малко повече за Вас.
Казвам се Йордан Тодоров, на 35г., от гр. Пазарджик. Баща на прекрасен син. Управител съм на малък бизнес. Хобито ми е да прекарвам време сред природата под различни форми. Състезател съм към „Офроуд клуб“ – Велинград, член на „Планинска спасителна служба“ – Пазарджик и зам.-председател на ЮЛНЦ „Водни спортове – западни Родопи“. Освен тези занимания обичам да помагам и на децата от Центъра за настаняване в Лесичово, да споделям празниците с тях, да се радвам на усмивките им и го правя с чисто сърце.
- Как се спряхте на Центъра за настаняване на деца в Лесичово?
Преди няколко години мой приятел се свърза с мен, с молбата да дарим сушилня за дрехи в Центъра за настаняване от семеен тип за деца. Беше част от инициатива на млади хора, приятели, които събираха средства, за да закупят подаръци. Малчуганите бяха написали писма до Дядо Коледа, всеки с индивидуално желание за подарък. И така, на Коледа натоварихме един бус с коледно опаковани играчки, сушилня и тръгнахме към дома.
Едното от момчетата организатори се преоблече като Дядо Коледа и раздаваше подаръци срещу песничка или стихче. В този ден си зададох въпроса всъщност ние ли подарихме радост на тези деца или те на нас с лъчезарните си усмивки и лица, огрети от щастие. Обещах на себе си и на децата, че това няма да бъде последната ни среща и така започнах периодично да се грижа за тях. С времето създадохме близки отношения с ръководството и възпитателите на Центъра за настаняване, които продължават и до ден-днешен.
- Може ли да се каже, че сте покровител на тези деца?
Покровители на тези деца са възпитателите от Центъра за настаняване, хората, които ежедневно полагат грижите за тяхното възпитание, така че да ги направят пълноценни личности. Аз просто се старая да помагам до колкото и с каквото мога и да прекарваме заедно както празнични дни, които децат чакат с нетърпение като Коледа, Нова година и Деня на детето, национални дати като 3-ти март, така и дни без поводи.
- Защо помагате и как ви кара да се чувствате като помагате?
Казват, че нищо друго не осмисля така живота, както усмивката на дете…
С опита ми през годините разбрах, че щастието и успехът не идват даром. За тях се иска първо мотивация, амбиция, находчивост, подкрепа и много труд. Аз имам късмета да съм израснал в едно прекрасно семейство, което ми е дало много и винаги е било до мен. Посещавайки този дом, аз не отивам, просто за да дам нещо материално, аз разговарям с децата, опитвам се да дам полезен съвет, насока, дори често обсъждаме с домакина бъдещата реализация на тези деца и как мога да бъда полезен след като напуснат Центъра за настаняване. Опитвам се да бъда подкрепа не просто с финансови възможности, но и със стимул и пример. Пример за работа и успех. Да правиш добро е заразно, аз бях заразен да правя добро, надявам се с това интервю да заразим още хора. Радва ме фактът, че понякога се разминавам с други хора на вратата на дома, които са там също да помагат, което само доказва, че българинът не е чак толкова нетолерантен, колкото се опитват да го изкарат. В крайна сметка тези деца не са там по свое желание, те са там, защото животът е бил несправедлив спрямо тях. Вярвам, че ние като общество сме длъжни да бъдем съпричастни и трябва да даваме шанс, кой както може. Това мога аз, това правя.
- С какво зарадвахте днес на децата за техния празник 1-ви Юни?
За големите имаше вратарски ръкавици, аудио слушалки, за по- малките колички с дистанционно, за момичетата – парфюми. Бяхме се подготвили по списък, изготвен по тяхно желание.
- И последен въпрос. Мислите ли, че дарявате щастие?
Не мога да кажа. Това, което е в сърцето на едно дете от такъв център, няма как да бъде разказано. За мен е важно, че ме посрещат с усмивка и ме чакат да се върна, така че може би взаимно си подаряваме приятелство.
Автор: Г.К.
