Здравеопазване в колапс: Закъснелите мерки и COVID19
Photo: Freepik

Здравеопазване в колапс: Закъснелите мерки и COVID19

Време за четене: 4 минути

здравеопазване

Отново тема водещата тема е пандемията от COVID19. Може би през летните месеци станахме малко по- небрежни спрямо Коронавируса. Факт е, че именно тогава богатият достъп на витамин Д и топлото време дадоха своя принос. С настъпването на есенно-зимния сезон нещата се промениха. Втората вълна на вируса ни връхлетя донякъде очаквано, донякъде неочаквано. Ръстът на заразените драстично нарасна.

Правителството проспа летните месеци

Типично по нашенски, а дори и по балкански, българинът не приема Коронавируса като реална заплаха. Гледаме пренебрежително, едно високомерно и надменно. Смятаме, че ние сме недосегаеми. Смятаме, че това е световна манипулация, която иска да въведе Новия световен ред. Видяхме как доценти като Мангъров[1] могат да променят мнението си на 180° в рамките на няколко месеца, понякога дори и за минути. Водещи британски учени опровергаха и теорията за стадния имунитет[2]. Както и преди сме твърдели – вирусът го има, съществува и е заплаха за всички ни.

Все още има хора, които са скептично настроени за съществуването на вируса. Това са хора, които до момента не са се сблъсквали с вируса. Под сблъсквали не визирам те лично да са го изкарали. Дори и някой техен близък или познат. За жалост в България все още умните глави спорят дали има или няма вирус. Нещо, което голяма света установи още на пролет. За краткото съществуване на вируса, имах ограничен допир с него. Колеги, познати и приятели вече се запознаха и го пребориха. Повечето го прекарват сравнително леко, но е важно да не забравяме тънкия момент, че ние сме застаряваща нация с над 2 млн. пенсионери[3].

Има ли нещо изненадващо?

Всички знаем, че здравната ни система в момента е подложена на изключително силно натоварване. Под здравна система визирам цялата система, която бавно и мъчително държи главата си над водата. Машините не лекуват, докторите лекуват. Лекарствата лекуват, но сестрите ги поставят. Одеялата топлят, но санитарите ги перат и сменят.

През последните 30 години, българското здравеопазване не беше пощадено по никакъв начин. През годините реформите, които бяха правени бяха изключително недостатъчни. Липсват линейки, техника, човешки ресурс. Много обучени здравни работници напуснаха страната ни. Много от квалифицирания персонал избяга. Много от този персонал смени родината си. И защо не? Да не би българското здравеопазване да може да се мери с това на Англия, Германия, Белгия, САЩ, Италия? Не може, не би могло.

Най-притеснителното ще настъпи, когато живата сила достигне предела на възможностите си. Тогава, когато човешкият ресурс не може да поеме повече от натоварването. Каквато и апаратура да има налична, тя се управлява и ръководи от специалисти. От специалисти, които в момента са дефицит. Това е много тънкият момент, който много от нас не успяват да проумеят. За да бъда още по конкретен с примера, то ще го опиша по следния начин:

В едно средно предприятие за производство на дрехи имаме на разположение 25 машини за шиене.. На тези 25 машини работят общо 30 жени, от които 5 са гладачки. За да работят правилно тези машини, те биват обслужвани от 5 техника. Възниква проблем и съответно липсват 5 жени, но останалите 20 жени успяват да покрият нормата на липсващите 5. Техниците се грижат за доброто състояние на машините и успяват да се справят с натовареността. Премахваме още 10 жени и 4-ма техника. Вече липсват 15 жени и 4-ма техника. Тъй като производството има определено количество, което трябва да изпълни, 10-те жени и техникът работят извънредно със свръх натоварване. На разположение има 25 машини + 10 жени и техник. Извънредния натиск върху жените продължава в рамките на месец. 10-те машини, които функционират са различен модел от останалите 15. Техникът е специализиран върху работата на машините, но не успява да поддържа всичките 10. В определен момент част от машините излизат извън строя, а част от 10-те работещи жени достигат предела на продуктивността си. Резултата от тези прекъсвания е невъзможността да се постигне нужното количество и качество. Спада производителността и качеството на произведената продукция. Това от своя страна води до загуба на клиенти, намаляване на оборот и печалба. Друг проблем, който остава скрит, е физическата и психическа умора, която остава върху работещите служители.

Разликата с производството и здравето е, че загубата не е клиент, оборот и печалба. Загубата ще е невъзможността на здравната система в страната да функционира. Липсата в кадрите не е тема, която да е премълчавана в България. Нееднократно е говорено, но до там. Липсата на медици започва да се усеща в градове като Сливен[4], Враца, Пловдив, а вече се усеща недостиг и в столицата.[5]

Под неработещо здравеопазване какво би трябвало да се разбере? Вече ограничиха плановите операции. Остават само спешните. Колапс на здравеопазването означава човек, който може да бъде излекуван, да не може да бъде излекуван. Колапс означава, че нещо, което може да се лекува, да не бъде лекувано. Здравеопазване на колене.

Факт е, че мерките, които правителството взе бяха изключително закъснели. Факт е, че тези мерки ще дадат резултат след 2 седмици. Ако не си помогнем ние сами, то няма кой да ни помогне. За да си помогнем сами е редно да бъдем отговорни към елементарните мерки. Държавата не мисли за нас като актив, а като бройка от стадото, която да осигури комфорта им. Осигурения комфорт ще бъде за богопомазаните. Богопомазаните са онези, които се възползват от всички държавни привилегии. Онези, които имат достъп до най-добрите специалисти в страната и до неизчерпаем ресурс. Държавата е абдикирала. В дадени моменти тя просто липсва. Идват избори, сега е време за търг. Какво ще се продава на търга? Бъдещето.
А българинът е с къса памет, не помни.


[1] https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/na-180-gradusa-1.html

[2] https://www.theguardian.com/world/2020/oct/11/would-herd-immunity-stop-the-spread-of-coronavirus

[3] https://www.nssi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/statistics/pensii/STATB22020.pdf (стр.7)

[4] https://btvnovinite.bg/bulgaria/speshna-nuzhda-ot-medici-nabirat-se-dobrovolci-za-lechebnite-zavedenija-v-sliven.html

[5] https://www.expert.bg/macroview/healthy/nov-rekord-na-zarazenite-ima-nedostig-na-medici-1512314.html