Министър Танева
През изминалите няколко дни в общественото пространството изтече запис на видео разговор между министъра на земеделието Десислава Танева и земеделските производителите.
Във видеото министър Танева съветва производителите от асосиация “Български пипер” да не бият „камбата“ за това какви измами се случват в земеделието. Ответната реакция не закъсня и още същия ден беше даден „брифинг“ от министър Танева и Васил Грудев (изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“). В продължение на близо 40 минути обясняваха как по-време на това управление били направени най-много проверки – цели 50% от производителите са проверени при изискване на 5% от ЕС.
Земеделското министерство успява да провери 50% от производителите и съответно е увеличило драстично мерките срещу фиктивните производители и изтичането на пари. При 50% направени проверки, то това означава да има над 20 хиляди проверки в рамките на няколко месеца.
Каква е причината да се развихри пореден политически скандал?
По време на разговора един председателя Георги Василев започва тема свързана с превода на повече пари към производителите. Може би е била допусната грешка в министерството и са преведени пари на неправилните хора или това са един вид компенсации за тяхното мълчание. Това са догадки и едва ли отговора е еднозначен. Ако все още не си гледал видео разговора, може да го направиш тук.
Министерството излезе с позиция, че разговорът е изваден от контекста и се опитва да замаже създалата се ситуация. Във видеото ясно и отчетливо се вижда и чува как един министър признава за неефикасността на управляваното от него министерство и за системните груби нарушения, които се допускат.
Нека да се задълбочим малко повече в цифрите и нещата, които бяха казани по време на извънредния брифинг, даден от министър Танева.
Кой може да участва в схемите “Обвързана подкрепа”?
- Земеделски стопани, базирани на площ
- Земеделски стопани за селскостопански животни
- Земеделски стопани за плодове и зеленчуци
- Земеделски стопани за протеинови култури
- Земеделски стопани за памук
През 2019 г. в България има 87 128 регистрирани фермери[1]. Данните са взети от agroclub.bg след като в НСИ не излизат каквито и да е било данни за това, колко са регистрираните земеделски производители.
Разглеждайки хронологически развитието на възникналия казус, то стигам до следните изводи:
В последните два месеца на 2019 г., по сметките на земеделските стопани са влезли близо 1 млрд. лева.. Малко по-конкретно – изплатени са 635 млн. лв. на 56 524 земеделски стопани.
По-време на брифинга (08.06.2020 г.), Васил Грудев сподели, че от 20 103 бенефициента на 4453-ма от тях не била изплатена субсидия.
Възниква следния въпрос – колко е общият брой на бенефициентите по програмата за „Обвързана подкрепа“ и конкретно производителите на плодове и зеленчуци?
При повторно търсене за точна бройка резултатът отново беше отрицателен. В системата на НСИ не успявам да открия каквато и да е точна бройка. При продължително търсене в интернет, попаднах на следните статии, които са обвързани с изплащането на пари към програмите. Може да прочетете повече тук .
Гледайки горните цифри, то има видимо разминаване. За 2019 г. са преведени пари на 56 524 земеделски стопани, докато в изявлението лицата от министерството говорят за 20 103 бенефициента. Програмите за Обвързана помощ имат 8 разклона, които обхващат всички разновидности на земеделието – производители на плодове и зеленчуци, животновъди, производители на зърнени култури и т.н.. Следвайки тяхната логика, то означава, че при 50% направени проверки, те трябва да са проверили около 30 хиляди производителя, но са наказани едва 4453-ма.
Наказанието е било солидно – спиране на паричните постъпления и забраняването им да участват в следващите 2 години в програмите.
Разминаване в цифрите?
От направените справки в различни източници, видимо има силно разминаване в изнесените данни от министерството преди няколко дни и от тези, които са в обществено пространство. Направените разплащания в края на 2019 г., показват реалния брой на земеделците, които са участвали в различни програми за подпомагане.
През последните години има силно увеличение на засадени площи с лук, чесън и картофи. Въпреки, че през годините се наблюдава и липса на български картоф, то по-документи площта и производството са значителни. Друг притеснителен фактор е липсата на краставици и домати. Стига се до момент, в който преработващата индустрия се изправя пред липсата на суровината и нуждата да се внася от други страни. В допълнение на статистиката, то нека споделя, че вносът на плодове и зеленчуци в България достига 90% за 2019 г.[2][3]
Какво се получава накрая?
През 1989 г. приносът на земеделието е 25% към БВП, а 30 години по-късно делът спада на 5% и България внася 90% от плодовете и зеленчуците. За никого не е тайна, че България разполага с изключително плодородна и богата земя. Най-големите държави, които предлагат домати са Холандия, Испания, Мароко и Турция.
Какво се случва с българското земеделие и българските домати и краставици не мога да кажа. Но това, което се случи през последните няколко дни и признаването на властта, че има системни проблеми в министерството, единствено и само говорят сами по себе си до колко държавата има желание да се справи с проблемите. Кацата с мед няма дъно и едва ли скоро ще свърши.
Къде е истината?
В спора се ражда истината или истината се намира някъде по-средата. “Атаката” срещу Десислава Танева идва от асосиация на “Български пипер”. Беше нарпавена анонс, че Георги Василев е член на БСП. Той потвръди и изказва мнение, че това не е атака, а “автогол”. Записа, който изтече е правен от Министерство на земеделието и е на съхранение именно в министерството.
От тук насетне предстои да видим какви ще бъдат реакциите на европейци и до колко този скандал ще разклати позициите на страната ни. През идните месеци предстоят важни преговори за новите програмни периоди за земеделието и какво ще получи страната ни от различните фондове.
Източници:
[1] https://agroclub.bg/news/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-1-1922
[2] https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/zemedelie/2019/09/21/3961846_plodove_i_zelenchuci_nai-uspeshnite_kompanii_s_maluk/
[3] https://www.dnes.bg/obshtestvo/2019/06/25/vnosyt-na-plodove-i-zelenchuci-u-nas-90-vlastta-po-malko-e.414450
