You are currently viewing Настъпиха ли „времена на безверие“
Снимка: Image by Dimitris Vetsikas from Pixabay

Настъпиха ли „времена на безверие“

Време за четене: 3 минути

Какво е вярата? Вярата в „Църквата“ ли е? Или тя е вътре в нас?

Ще ти задам въпрос – вярващ ли си? Но, вярващ в какво?

Изчакай, не бързай да цъкаш с език, не бързай да отговаряш, не поглеждай и изхода..

Прочети и помисли.

Ще започна от далече. Времена на безверие съпътстват българския народ. И може би с право. Трудно ми е да съчетая всички думи и мисли, които имам в себе си на тази тема. Раздвоен съм от това, което искам да напиша и съответно ти да прочетеш.

Вярата, религията и езика ни съхраняват през 500-те години робство. Вярата е била силно обвързана с физическото ни оцеляване, когато нищо друго не сме имали.

Ние сме разделени, разединени и всичко което е обратно на обединени и сплотени. Всъщност в момента ние сме една жалка картинка. От едната страна имаме една покварена, материална и алчна църква в лицето на висши църковни „служители“, властта която действа по-свое му и от другата страна безверен народ, загубил вярата си, но вярващ в световна конспирация за унищожението на България и последствията от 5G мрежата.

Къде е вярата?

Народ, който се присмива на вярата си, става безгласен съучастник на неадекватното поведение на една институция, каквато е църквата.

Вяря, Църква, България
Снимка: Image by Dimitris Vetsikas from Pixabay

Няма народ, за да има вяра.

Първо трябва народът да повярва в себе си, тогава да повярва във вярата си и накрая да върне „Църквата“ в лоното на вярата. Не мога да упрекна никого за това, че не иска да потърси Бог първо вътре в себе си, а след това да го потърси някъде другаде.

Има свещеници, облечени в тежки златни синджири, качващи се в скъпи и лъскави коли, носещи часовници за по няколко хиляди лева. И докато пред очите ни се разиграват едни уникални сценарии за Великден, за Вярата и за всичко, всъщност ние показваме себе си. Показваме безверието на народа. Преди 150 години, имахме свещеници, носещи кръста в едната ръка и пушката в другата.

Със сигурност не искам да ставам поредния критик на църквата, така или иначе през последната една седмица, тя се постара да срине и малкото авторитет, който имаше в българското общество.

Но, не съм допускал, че народа или в частност хората между 18-40 години могат да бъдат толкова безверни. Силни критици, унижаващи по всякакъв параметър вярата.

Не съм и предполагал, че имаме толкова много магистри по медицина, магистри по телекомуникационни системи, инженери и толкова умно, образовано и разумно общество.

Хората протестират срещу 5G мрежи, недоволстват срещу ограниченията, не спазват разпоредбите, бунтуват се. Протестиратза икономическата криза, която се задава, протестират за затворените заведения, кафета, магазини, намалената работа. В следващия момент не се опитват да подкрепят бизнеса и опитите на хората, които преговарят с правителството за икономическите мерки. Всъщност се протестира пред компютъра.

Ще си зададеш въпрос – как да подкрепя или променя предложените мерки от правителството?


Лесно! Как може за ден да има над 400 жалби за задължителното носене на маски? Или да има пуснати жалби за забраната за посещение на паркове и градини? Живеем в демокрация, която демокрация има различни лостове за упражняване и изразяване на гражданска позиция (ако има такава)!

Аз съм вярващ, но вярата нося вътре в себе си. Не ми е нужно да отида в черквата, за да Го потърся. Както Него, така и светиите. Вярата или я имаш, или я нямаш. Няма средно положение, живеем в свят, в който науката е наука, вярата е вяра. Всеки има своето разбиране за тях, но дали е Исус Христос, Буда, Аллах, Яхве, небесна сила или друго, има сила, която е с нас. Тази сила е реципрочност на това което сме ние.

Човек е устроен така, че той има нуждата да вярва в нещо.


В най-трудните моменти на кого се молеше? Тогава, когато беше сам?